Добре, че са  приятелските препоръки, та да разбера за La Casa De Papel. Идея си нямам как съм го пропуснала този сериал, а толкова се е говорило за него. Най-най-най-приятно прекраните ми часове, по време на цялата карантина! Даже не усетих всъщност, че има такава, бях на съвсем друга вълна. :))

Абсолютно заслужено, сериалът е получил завидни национални и международни награди и номинации, сред които награда „Еми“ през 2018 в категорията „Drama Series“.  Ако питате мен, бих му дала даже 2!

Не е добра идея да ви давам дори и малко предистория, защото този сериал не трябва да се разказва, а гледа. Но накратко за 1-ви и 2-ри сезон:

Група от престъпници с богат и завиден опит, ръководени от тайнствен „Професор“, трябва да влязат в Монетната Банка на Испания – Fabrica Nacional De Moneda y Timbre ( Хартиената къща) и да започват да печатат милиони или ако трябва да бъда точна – 2,4 млрд. евро. Всичко това трябва да се случи за 11 дни, без да пролеят и капка кръв и десетина години след финансовата криза и нейния кортеж от сурови икономии, да си отмъстят за населението, превърнато в пълен глупак. Всеки действа под кодово име на столица: Токио (Úrsula Corberó), Москва (Paco Tous), Берлин (Pedro Alonso), Найроби (Alba Flores), Рио (Miguel Herrán), Денвър (Jaime Lorente), Хелзинки (Darko Peric ) и Осло (Роберто Гарсия),  облечени в червени гащеризони, прикривайки своята идентичност зад лицето на испанския художник Салвадор Дали.

Зад тези маски стои много истина, която често пренебрегваме и ни е по-удобно да си затворим очите, но тя някак си винаги пробива. Или просто така ни харесва повече. Така или иначе нещата никога не са такива, каквито изглеждат и този сериал няма да ви го спести.

Задължително му дайте шанс! И не случайте хората, които ви казват, че не е нищо особено – те не разбират! 🙂

With love,
Stef